Жестовият език

Инициативата "Международна седмица на глухите хора" се провежда ежегодно в последната седмица на м. септември навсякъде по света. Тази година тя бе в периода 21-27 септември, а в нейните рамки на 23 септември бе отбелязан и Международния ден на знаковите езици. Посещението в ловешкото ОУ "Тодор Кирков" на 21 септември 2026 г. съвпадна с началото на световната инициатива, а поводът бе партньорска среща за довършителните детайли по проекта "Приказки с ръце и сърце – за да чуем различните", в който сдружение НЦАК "Ние ви чуваме" е партньор.

Говоримият език расте и се обогатява, но с времето част от лексикалния запас се обвива в тишина и забрава. Като онези овехтели думички, отпаднали от всекидневния говор. Днес те звучат архаично, но и събуждат умиление по времената, в които езикът е бил наситен с повече благост и човеколюбие. Днешният модерен, изпъстрен с чуждици и сленгове изказ звучи студено и сякаш е лишен от душа. Някак синтетичен. Допълнителна изкуственост в него добавя и политически коректният език, предлагайки заобиколни, смекчаващи заместители на предполагаемо накърняващи достойнството термини, използвани за хора от малцинствените групи.

В европейската практика легализацията на езика на знаците се извършва след точно дефиниране на трите културни групи нечуващи, с отчитане на техния присъщ и предпочитан език. Какви са разликите между НОСИТЕЛИ  и ПОТРЕБИТЕЛИ на знакова култура, разглеждаме в тази публикация.

В държавите, легализирали в националните си законодателства жестовия език, превеждащите от и на езика на знаците са сертифицирани лица, а жестовият превод – професия със своя етика, правила за поведение и добри практики. Какви са правомощията, компетенциите, правата и задълженията на един жестов преводач и как следва да бъдат защитени неговите професионални ангажименти, е уредено в редица Етични кодекси. В настоящата публикация разглеждаме общовалидни етични принципи от Финландия (EK), Австралия (ASLIA), САЩ (NAD) и испанската автономна провинция Каталуня (APTIC).

За незапознатите с този вид комуникация, жестовият превод изглежда като хаотично ръкомахане. Той обаче е различен за трите основни групи хора в нечуващата общност (глухи, тежко чуващи и оглушали), което поставя преводач-тълковника пред отговорната задача да се съобрази както с вида на аудиторията, така и с конкретната интерпретативна ситуация. Какви са отделните ситуации, как и за кого се осъществява преводът/тълкуването, какви са особеностите на превода в телевизионния ефир и в какви случаи преводачът може да бъде нечуващо лице, са въпросите, които разглеждаме в тази публикация.

След информацията, която ви предоставихме за хората без слух и за жестовия език, днес ще предложим на вашето внимание седем полезни неща за жестовия превод, преводача/тълкувателя и неговата роля, калкирането в жестовата комуникация, правото на създаване на нови жестове и причините да се случва "изгубване в превода".

Жестовият език привлича вниманието навсякъде, където се употребява. И събужда интерес към изучаването му или поне към овладяването на базов набор от елементарни жестове, нужни за разговор с нечуващи. След като ви запознахме с шестте неща, които е нужно да знаете за хората без слух, днес разкриваме какво е полезно да се знае за езика, на който те общуват, в седем точки.   

Жестовият език е език на хората без слух, но неговото приложение става все по-широко и в области, където няма друг начин за комуникация между хора, които чуват. Така например, езикът на знаците успешно се използва при космически мисии или подводни проучвания – среди, където звукът не може да се разпространява поради наличието на вакуум, и където аудио комуникационните технологии са безсилни.

Жестовият език (Sign Language) е известен още и като „жестомимичен”. Език на знаците, той е изразителна комбинация от лицева мимика и движения на ръцете. Спрямо българския книжовен език жестовият стои аграматично, заради умишленото пропускане на части от речта. Но бидейки езиково средство за разговорна комуникация, езикът на знаците се подчинява на своя граматика и правила. В настоящата публикация акцентираме върху причините жестовият език да се разглежда като аграматичен.

Популярен морски курорт, остров Мартас Винярд (Martha’s Vineyard) край щата Масачузетс в САЩ често е споменаван във филмови продукции или световните таблоиди. Еманация на лукса заради изключително високия стандарт на живот, островът е предпочитана дестинация за отмора или постоянно живеене от светски личности. Но малцина може би знаят, че от 18 век докъм 1952 година Мартас Винярд е бил „остров на Глухите хора”, където всеки втори е общувал с жестов език, поради което съществува и „жестов език на Мартас Винярд” (Martha's Vineyard Sign Language  - MVSL).