На 22 октомври 2026 (четвъртък), председателят на НЦАК "Ние ви чуваме" Христина Чопарова и зам. председателят на сдружението Камелия Ангелова посетиха средното училище в Ловеч за консултация на репетицията.
Децата бяха изключително щастливи от повторната среща с автора на приказките, които вече са им любими. Истории за доброта, която се предава нататък от чудни, любознателни и много усмихнати четвъртокласници, които също като животните от вълшебната гора шумяха и пърхаха из класната си стая, срамежливо задаваха въпроси, правеха умни и прозорливи забележки по книгата, интересуваха се за колко време и как е била написана.
Наобиколили автора, те четоха от сценария, любопитстваха защо няма история за лисица, задаваха въпроси за слуховата загуба и разчитането по устни. Срещата се превърна в истинска работилничка на доброто - децата се интересуваха и за незрящите хора, а Христина Чопарова ги попита знаят ли защо по някои улици има зони с релефни плочки и поясни, че са поставени да ориентират хора без зрение или със слабо виждане за посоката, която техните бастунчета могат да следват по неравността на специалните плочки, които са в и контрастен от другите цвят.
После ги запита знаят ли какво се прави, когато видят незрящ на пешеходна пътека или възрастен човек, който се страхува да пресече? Куп ръчички се вдигнаха и всяко дете искаше да отговори. Авторът на книгата им показа как се предлага помощ на невиждащ човек, като ПЪРВО бъде запитан любезно: "Желаете ли да Ви придружа?" или "Имате ли нужда от мъничко подкрепа?" (не ползваме думата "помощ", това кара хората да се чувстват още по-безпомощни, обясни Чопарова).
После предложи лакът на момиченцето до себе си и показа на децата как бавно да пристъпват, докато пресичат: никакво бързане и юркане - на пешеходна пътека предимството винаги е на страната на пресичащия, а когато той е и незрящ или възрастен, шофьорите са длъжни да се съобразяват винаги и да чакат, колкото е необходимо. Така четвъртокласниците получиха двоен урок - и по учтивост, и по пътна безопасност.
След времето за сладка приятелска раздумка бе време малките актьори да покажат театрален талант и скоро класната им стая се превърна в горска полянка, където "животните" си разменяха забавни реплики, докато се опознаваха чрез различията си.
Децата бяха тъй отдадени на ролите си, че особено много внимаваха да предават репликите си с правилните емоции под вещите напътствия от професионалния актьор Георг Трайков, автор на сценария и режисьор на постановката, а Камелия Ангелова търпеливо им показваше посоката на движение на ръцете при някои жестове и придружаващата ги мимикрия.
Както е знайно, езикът на знаците неслучайно бе наричан "жестомимичен", понеже съставлява 80 % лицева мимика и 20 % знаци. По липса на слух, интонацията на гласа няма как да бъде чута от носителите на знакови езици, затова основната информация за емоциума на събеседника те получават от изразителността на лицето му и ясната артикулация на думите, съпътстващи жестовете.
Малките актьори дадоха всичко от себе си, а в края на репетицията помолиха за общи снимки и селфита с гостенките, оставиха им куп прегръдки и усещане за вълшебно приключение, в което се включиха и тяхната учителка Теодора Христова, и Албена Йончева, ръководител на проекта „Приказки с ръце и сърце“, която е и съавтор на адаптирания сценарий.
Предстои генерална репетиция, след която и самата постановка на сцена. Събитието е планирано за 11 ноември 2026 г., а информацията за него скоро ще бъде обявена.
Благодарим от сърце за топлото посрещане и споделената радост!
HЦAK Hиe ви чyвaмe
Cнимĸи: Хр. Чопарова, К. Ангелова, Т. Христова
Cдpyжeниe HЦAK "Hиe ви чyвaмe" e нocитeл нa нeизĸлючитeлнo пpaвo дa пyблиĸyвa cтaтиятa и cнимĸитe ĸъм нeя